14.05.2007 г., 23:38

Автобиографично

621 0 10
Автобиографично

Когато другите
         играеха на обич,
аз знаех, че обичам.
Когато другите
         обичаха,
аз вече мразех
         свойта обич.

Когато другите
         градяха дом,
аз моя дом съборих.
Когато другите
         събираха имот,
аз трупах грешки.

Складирах ги грижливо
          в паметта си.
Редях ги в рафтовете
          на душата.

Сега живота си -
          строшено огледало -
опитвам се да залепя.
Ала все не могат
          ръбовете остри
да си паснат.

Днес само грешките
          са моето имане.
И късчетата смях
          в зениците на дъщеря ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...