Автобиографично
Когато другите
играеха на обич,
аз знаех, че обичам.
Когато другите
обичаха,
аз вече мразех
свойта обич.
Когато другите
градяха дом,
аз моя дом съборих.
Когато другите
събираха имот,
аз трупах грешки.
Складирах ги грижливо
в паметта си.
Редях ги в рафтовете
на душата.
Сега живота си -
строшено огледало -
опитвам се да залепя.
Ала все не могат
ръбовете остри
да си паснат.
Днес само грешките
са моето имане.
И късчетата смях
в зениците на дъщеря ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Величка Петкова Всички права запазени
