Автобиографично
Когато другите
играеха на обич,
аз знаех, че обичам.
Когато другите
обичаха,
аз вече мразех
свойта обич.
Когато другите
градяха дом,
аз моя дом съборих.
Когато другите
събираха имот,
аз трупах грешки.
Складирах ги грижливо
в паметта си.
Редях ги в рафтовете
на душата.
Сега живота си -
строшено огледало -
опитвам се да залепя.
Ала все не могат
ръбовете остри
да си паснат.
Днес само грешките
са моето имане.
И късчетата смях
в зениците на дъщеря ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Величка Петкова Все права защищены
