14 мая 2007 г., 23:38

Автобиографично

622 0 10
Автобиографично

Когато другите
         играеха на обич,
аз знаех, че обичам.
Когато другите
         обичаха,
аз вече мразех
         свойта обич.

Когато другите
         градяха дом,
аз моя дом съборих.
Когато другите
         събираха имот,
аз трупах грешки.

Складирах ги грижливо
          в паметта си.
Редях ги в рафтовете
          на душата.

Сега живота си -
          строшено огледало -
опитвам се да залепя.
Ала все не могат
          ръбовете остри
да си паснат.

Днес само грешките
          са моето имане.
И късчетата смях
          в зениците на дъщеря ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...