Автопортрет по пладне
АВТОПОРТРЕТ ПО ПЛАДНЕ
В небето слънцето по пладне
ще кажеш – камъни троши.
Да хвърлиш камък, де ще падне?
И блатото се пресуши.
Върху магарешките тръни
роякът зли оси свисти.
А маранята тъпан дъни –
приижда, гази и бумти.
Ни вятър вейне се отнейде.
Ни облаче, дал Бог добро.
Ни дъжд, да шибне ненадейно
над туй убийствено хоро.
Дано поне по икиндия
магарето да изреве.
Да стане време за ракия,
а после и за още две.
И като камък да ми падне,
да капне като капка пот
поредното зловещо пладне
на моя отлетял живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
