19.06.2024 г., 11:10 ч.

Автопортрет по пладне 

  Поезия
5.0 / 9
242 2 5
АВТОПОРТРЕТ ПО ПЛАДНЕ
В небето слънцето по пладне
ще кажеш – камъни троши.
Да хвърлиш камък, де ще падне?
И блатото се пресуши.
Върху магарешките тръни
роякът зли оси свисти.
А маранята тъпан дъни –
приижда, гази и бумти.
Ни вятър вейне се отнейде.
Ни облаче, дал Бог добро.
Ни дъжд, да шибне ненадейно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Предложения
  • Без да жаля за дните прахосани, всеки мрак вдън душа ще потуля. Вече зная, че просто съм гостенин – ...
  • Не съм идеален, не съм и без грешки, и аз като всички грешах по човешки - подвластен на завист, робу...
  • Той каза: – Ще се върна, Магдалено! Ще бъда светлина, ще бъда слово. И помня, че го гледах озарена, ...

Още произведения »