Автопортрет по пладне
АВТОПОРТРЕТ ПО ПЛАДНЕ
В небето слънцето по пладне
ще кажеш – камъни троши.
Да хвърлиш камък, де ще падне?
И блатото се пресуши.
Върху магарешките тръни
роякът зли оси свисти.
А маранята тъпан дъни –
приижда, гази и бумти.
Ни вятър вейне се отнейде.
Ни облаче, дал Бог добро.
Ни дъжд, да шибне ненадейно
над туй убийствено хоро.
Дано поне по икиндия
магарето да изреве.
Да стане време за ракия,
а после и за още две.
И като камък да ми падне,
да капне като капка пот
поредното зловещо пладне
на моя отлетял живот.
© Валери Станков All rights reserved.
