АВТОПОРТРЕТ ПО ЗАЛЕЗ
... сякаш бебенце на пазва в златоткани пелени,
кротко слънцето залязва – пали залезът кладни,
през гората вятър вейва – вирва зайчето уши,
гракне гарга ненадейна, сетне всичко се стиши,
мракът дрипави парцали в шипковия храст дере,
хлад със ледна длан ти гали овехтялото сетре,
папрат за легло наскубал, мъх не ще ти стелне Бог
ни в светулкова коруба, ни в хралупа на мечок,
тръгвай си оттук, Човече, свършват земните ти дни,
слънцето залязва вече – бебче в златни пелени...
24 април 2024 г. ...