Автопортрет с рими
АВТОПОРТРЕТ С РИМИ
... понякога съм сам и гол, дори костюмът зле стои ми,
седя си в неудобен стол – и пиша неудобни рими,
не зная кой си ги чете – и връзва ли с тях двата края? –
с тях вече стигнах до стоте, но не пораснах над кравая,
дори пари спестих от тях! – събрах за кенче светло пиво,
с тях дишах, плаках и се смях, и пях – и никога фалшиво,
те ме събуждат сутринта, щом грива слънцето раздруса,
и в ирисите им чета неволи, обич, страст, покруса,
какво ми обещават, знам! – в несвестните им вихрулици
да пукна праведен и сам сред тях – ята несметни птици,
когато моят стар молив на скута ми в зори се срути,
ще ви напиша – бях щастлив с тях до последните минути.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
