24.11.2023 г., 9:12

Аз

929 0 0

Аз съм балкански рецидив.

Дори не знам защо съм жив

и си нямам хич идея

да плача или да се смея.

 

На никой егото не бръсна.

По-скоро ще го във калта разпръсна.

Каквото и да ми говорят

май дупка в ада ще отворят.

 

Нямам скрупули, тегоби,

нито неплатени глоби.

Просто, рея се в небето,

там си пия и кафето.

 

Авторитети не признавам -

със дъното ги принизявам.

Е, то и аз по него ходя,

но там и тях ще изпроводя.

 

Мен ме мислят за Андрешко.

Обвинение е тежко!

Вярно, селски съм цървул,

но обувки съм обул!

 

Няма други в мойта поза.

Еле пък, такава проза,

епос, лирика и драма.

Аз единствен съм във храма!

 

Ще кажете - ти май си луд

или абсолютен шут.

Истината е в средата -

безкрайно аз съм над нещата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....