1.01.2024 г., 5:08  

Аз

877 1 2

Аз

 

Аз съм скапан, проклет и инат,

недовиждам човешките болки.

И съм охра в сивия цвят.

Няма да бъдеш с мене благàта.

 

Аз съм кротък, невидим и прям,

ненавиждам нечии забежки.

И съм сивото в тих океан.

Няма да имаш новите дрешки.

 

Аз обичам, мразя, прощавам,

и зазиждам старите тухли.

Ти ела. Аз на халост гощавм

неродените пясъчни кули. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

25 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...