26.06.2012 г., 9:54

Аз

1.2K 0 1

Аз съм вълна

на приливи и отливи,

но не достигам ничий бряг.

 

Аз съм звезда,

но не в небето - падаща,

да предизвикам и възторг, и страх.

 

Аз съм вълна,

започваща от пясъка,

но не познавам никой океан.

 

Аз съм звезда в небето,

но почти угасваща

в безвремието на своя план.

 

Но съм жена и незабравена,

напомняща, че съществува всеки ден.

Но съм жена - така създадена:

-Да! Връщат се при мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...