26.06.2012 г., 9:54 ч.

Аз 

  Поезия » Любовна
907 0 1

Аз съм вълна

на приливи и отливи,

но не достигам ничий бряг.

 

Аз съм звезда,

но не в небето - падаща,

да предизвикам и възторг, и страх.

 

Аз съм вълна,

започваща от пясъка,

но не познавам никой океан.

 

Аз съм звезда в небето,

но почти угасваща

в безвремието на своя план.

 

Но съм жена и незабравена,

напомняща, че съществува всеки ден.

Но съм жена - така създадена:

-Да! Връщат се при мен!

© Ива Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??