Аз, Атеистът...
* * *
(На Апостола - Българската Светиня)
И нека ме прости, мен, малкият и жалкият смъртен, който се осмелявам да се докосна до костите му в незнайния му гроб)
АЗ, АТЕИСТЪТ!
(горд при това)
Аз, АТЕИСТЪТ, който не вярвам
в Богове и... празното нищо,
и собствени пътища в мене прокарвам,
своята воля и Ада отприщвам,
но измежду всички "светци" на нашето време,
само един би сломил в мен този дух
и всички е време да го прозреме,
да го почувстваме с ум и... със слух!
Че той е един - икона за всички ни
и че е нещо свято - голямо!!!
Аз, АТЕИСТЪТ, дори и в мечтите ми
пред икона не свивам коляно...
ДА... АЗ, АТЕИСТЪТ...
НО, ПРЕД ТАЗИ СВЕТИНЯ,
КОЛЕНИЧА - БЕЗМЪЛВЕН...
* * *
И моля да се концентрирате върху стиха, а не да се изкусите от провокацията на думите "Аз, Атеистът" и да се развихрите в поучения за религията и вярванията в този или онзи.
Предварително благодаря за което!
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
