Аз бих превърнал себе си в олово...
Ако можех да строя от думите,
градил бих вероятно крепост,
в която да затворя лудите,
отдали някому сърцето си...
Така ще ги спася от мъките,
на заблудената им сляпа вяра,
че Господ някак е отсъдил,
да им се връща тъпкано туй що им дават...
Ако можех да крещя от болка
и никога да не простя обидите -
аз бих превърнал себе си в олово,
с което да избавя живите -
онези пощурели хора,
с душевна абстинентна жажда,
за капчици любов да молят,
от кладенци отдавна празни...
Сега лежа. Ще се изправя!
Дори след тебе ще намеря брод.
Калта - сълзите ти да я направят,
аз пак ще търся небосвод!...
Стихопат.
(DannyDiester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
