May 11, 2019, 6:34 PM

Аз бих превърнал себе си в олово...

  Poetry » Love
674 4 4

Ако можех да строя от думите, 

градил бих вероятно крепост, 

в която да затворя лудите, 

отдали някому сърцето си... 

Така ще ги спася от мъките, 

на заблудената им сляпа вяра, 

че Господ някак е отсъдил, 

да им се връща тъпкано туй що им дават... 

Ако можех да крещя от болка 

и никога да не простя обидите - 

аз бих превърнал себе си в олово, 

с което да избавя живите -

онези пощурели хора, 

с душевна абстинентна жажда, 

за капчици любов да молят, 

от кладенци отдавна празни... 

Сега лежа. Ще се изправя! 

Дори след тебе ще намеря брод. 

Калта - сълзите ти да я направят, 

аз пак ще търся небосвод!... 

 

Стихопат.

(DannyDiester)

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силен, дълбок и въздействащ стих! Аплодисменти, Дани!
  • Да, Мариана... Безумието е онази пауза в съзнанието, когато позволяваш на друго безумно същество да се приюти в душата ти... Факт.
  • Хубаво е!
  • Прекрасно! Вълнуваща сила..." Ще се изправя!
    Дори след тебе ще намеря брод.
    Калта - сълзите ти да я направят,
    аз пак ще търся небосвод!"

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...