ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXVI. Аз бях ли?
Аз бях ли лудият хлапак,
играещ в дъбовата шума,
недоразбрал животът как
изтри ми щастието със гума?…
И стимулът ми днес къде е
за ближния да се раздавам?!
Но осъзнавам, че живее –
тоз който от сърце дарява!...
Аз бях ли юношата влюбен,
политнал в светове незрими?
Как страшно е да си разлюбен
едва на тридесет години!...
Аз бях ли онзи юначага
света крепящ като Атлас?
Непишещ с мисъл за награди,
а с истински копнеж за вас!
Аз бях ли като свещ, мъждукащ,
издухан от съдбата строга?
Защо със злобата и тука
низвергнаха ме?!...Та не мога
да ви покажа, че питая
любов все още към света,
открил че Господ не е в Рая,
а в сторената добрина…
26.10.2023 г.
Владислав Недялков
© Владислав Недялков Всички права запазени