Аз бях скарабей-еднорог
Бленувах частица едемска,
но тънех в трънаци и глог...
Разбунвах мълвата махленска:
аз бях скарабей-еднорог!
Преброждах гори тилилейски
с палитра и глина в ръце...
Парцалено лъвче Немейско
изгризваше мойто сърце.
Просъсква духът ми посечен,
във полет проклет устрелен...
Изхърква сентенцията вечна:
мечтай, но ще бъдеш скосен!
© Плами Всички права запазени