20.08.2010 г., 19:56 ч.

Аз бях скарабей-еднорог 

  Поезия » Философска
815 0 15

Аз бях скарабей-еднорог

 

Бленувах частица едемска,

но тънех в трънаци и глог...

Разбунвах мълвата махленска:

аз бях скарабей-еднорог!

 

Преброждах гори тилилейски

с палитра и глина в ръце...

Парцалено лъвче Немейско

изгризваше мойто сърце.

 

Просъсква духът ми посечен,

във полет проклет устрелен...

Изхърква сентенцията вечна:

мечтай, но ще бъдеш скосен!

 

© Плами Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??