Aug 20, 2010, 7:56 PM

Аз бях скарабей-еднорог

996 0 15

Аз бях скарабей-еднорог

 

Бленувах частица едемска,

но тънех в трънаци и глог...

Разбунвах мълвата махленска:

аз бях скарабей-еднорог!

 

Преброждах гори тилилейски

с палитра и глина в ръце...

Парцалено лъвче Немейско

изгризваше мойто сърце.

 

Просъсква духът ми посечен,

във полет проклет устрелен...

Изхърква сентенцията вечна:

мечтай, но ще бъдеш скосен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...