Aug 20, 2010, 7:56 PM

Аз бях скарабей-еднорог 

  Poetry » Phylosophy
846 0 15

Аз бях скарабей-еднорог

 

Бленувах частица едемска,

но тънех в трънаци и глог...

Разбунвах мълвата махленска:

аз бях скарабей-еднорог!

 

Преброждах гори тилилейски

с палитра и глина в ръце...

Парцалено лъвче Немейско

изгризваше мойто сърце.

 

Просъсква духът ми посечен,

във полет проклет устрелен...

Изхърква сентенцията вечна:

мечтай, но ще бъдеш скосен!

 

© Плами All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??