20 авг. 2010 г., 19:56

Аз бях скарабей-еднорог 

  Поэзия » Философская
847 0 15

Аз бях скарабей-еднорог

 

Бленувах частица едемска,

но тънех в трънаци и глог...

Разбунвах мълвата махленска:

аз бях скарабей-еднорог!

 

Преброждах гори тилилейски

с палитра и глина в ръце...

Парцалено лъвче Немейско

изгризваше мойто сърце.

 

Просъсква духът ми посечен,

във полет проклет устрелен...

Изхърква сентенцията вечна:

мечтай, но ще бъдеш скосен!

 

© Плами Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??