Аз чакам хубавият вятър...
"Аз чакам хубавия вятър - да обветри Моят ден...
И сред пропасти, завети - да бушува огън в Мен..." Лъчиста
Древен вятър облаците залюлява
и в китни лунни приказки шепти.
В моята душа роди се и остава -
вечна истина изстрадана в борби.
А въздухът разцъфнал е, понесъл
старинен дъх от мускус и смоли.
И всеки поглед съкровен и весел,
изпълва с Вяра моите гърди.
Утихва вятъра... Сълза отрони,
пролята от покоя в същността.
Дърветата размахват леко клони,
добили сили от любов и красота.
И всичко безметежно оживява!
И няма хаос, няма студ и глад!
Виновен и невинен сътворяват -
безкрайно нужен, и ненужен свят.
Лъчиста
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
