15.01.2022 г., 13:48

Аз чакам закъснялата любов

678 5 12

сонет

Аз чакам закъснялата любов,
поникнала след дъжд метеоритен.
Светът като по чудо става нов
и по-добри са нощите и дните.

Аз чакам закъснялата любов,
която може да лекува рани.
Тя идва като късен благослов,
но до последно с мене ще остане.

Аз чакам закъснялата любов,
с наболи свежи стръкчета надежда,
когато двама в тъмното проглеждат.

Тя е написан с вяра послеслов,
че пак в живота всичко се подрежда.
Аз чакам закъснялата любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Гери!
  • Благодаря, Таня!
  • Хубав стих!
    Поздравления!
  • Благодаря, Патриция!
    Гери, научих се да се грижа за себе си и го правя. Нека перефразирам израза ти - по-добре ще е да я срещнеш и да имаш време да й се насладиш. Може би, ако мислим по- малко и повече се научим да усещаме и чувстваме, нещата ще се получават по- лесно. Хубава вечер на всички!
  • И тя те чака, някъде там...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...