Аз драскачът

Аз съм този,

дет’ ще светне

и помози

вам, най-сетне

да прозрете

си живота

и възпрете

идиота.

Как се язе

определям?

Ето, с вазе

го споделям:

Свиреп ездач

на кон крилат.

На лош – палач,

с добър – познат.

Перото – меч,

стихът – юмрук,

за глупост – сеч,

за наглост – чук.

За прост човек

съм аз на лов,

седящ нащрек,

за бой готов.

В мойта рима

койт’ не вниква,

значи има

куха тиква.

Така че ти

Човек бъди,

акъл печи,

‘ко не вземи,

или не бих

простил, тогаз –

от моя стих

ще станеш част.

Помни ти, че

пегасът мой,

ранен да е,

ще дава вой.

Той в атака

спирка няма –

гази яко

и по двама.

Такъв съм аз.

Не съм велик,

а просто глас,

отправящ вик.

Зов, желаещ

да пробуди

всеки, шляещ

се в заблуди.