Аз, драскачът
Аз драскачът
Аз съм този,
дет’ ще светне
и помози
вам, най-сетне
да прозрете
си живота
и възпрете
идиота.
Как се язе
определям?
Ето, с вазе
го споделям:
Свиреп ездач
на кон крилат.
На лош – палач,
с добър – познат.
Перото – меч,
стихът – юмрук,
за глупост – сеч,
за наглост – чук.
За прост човек
съм аз на лов,
седящ нащрек,
за бой готов.
В мойта рима
койт’ не вниква,
значи има
куха тиква.
Така че ти
Човек бъди,
акъл печи,
‘ко не вземи,
или не бих
простил, тогаз –
от моя стих
ще станеш част.
Помни ти, че
пегасът мой,
ранен да е,
ще дава вой.
Той в атака
спирка няма –
гази яко
и по двама.
Такъв съм аз.
Не съм велик,
а просто глас,
отправящ вик.
Зов, желаещ
да пробуди
всеки, шляещ
се в заблуди.
© Марин Цанков All rights reserved.
