Аз есенно съм влюбен в Пролетта
Аз есенно съм влюбен в Пролетта
/ по Елена Позднякова /
Аз есенно съм влюбен в Пролетта...
Толкова късно, безнадеждно, не на място...
Когато вече близко е смъртта,
когато на душата ми е тясно...
Аз есенно съм влюбен в Пролетта...
Насън се стряскам... Пак цъфтят бадеми!
На праскови се къпя във цвета!
В лозниците поставил съм калеми!
Аз есенно съм влюбен в Пролетта...
а тя е млада, трепетна и мила!
Тя - лястовица, къпе се в роса!
Тя е Вечерница, за мене заискрила!
Сватовници... със злато от листа...
а слънце зад ресниците занича...
Аз есенно съм влюбен в Пролетта
и я сънувам в рокля от кокичета...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
