voda (Елица Ангелова)
582 14033
12.02.2009 г., 20:20 ч.  

Закана 

  Поезия » Любовна
855 0 29

Вълна съм аз, а ти си бряг –
стоиш и чакаш да те стигна.
Не смееш да намокриш крак –
страхуваш се да не настинеш.

И ето, аз се престраших –
залях те с пяна до колене.
Но вече виждам, че сгреших –
ти пак не тръгна подир мене.

Затуй пък ще се връщам аз
и с хладни пръски ще дълбая
сърцето ти. Ще дойде час
и със любов ще те омая.

До зрънце-пясък ще се срутиш
и в гребена ми приютен,
ще бъдеш сляп за всички други
и ще живееш само в мен.




 

 



 

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??