Закана
Вълна съм аз, а ти си бряг –
стоиш и чакаш да те стигна.
Не смееш да намокриш крак –
страхуваш се да не настинеш.
И ето, аз се престраших –
залях те с пяна до колене.
Но вече виждам, че сгреших –
ти пак не тръгна подир мене.
Затуй пък ще се връщам аз
и с хладни пръски ще дълбая
сърцето ти. Ще дойде час
и със любов ще те омая.
До зрънце-пясък ще се срутиш
и в гребена ми приютен,
ще бъдеш сляп за всички други
и ще живееш само в мен.
© Елица Ангелова All rights reserved.
