voda (Елица Ангелова)
582 14033
Feb 12, 2009, 8:20 PM  

Закана 

  Poetry » Love
856 0 29

Вълна съм аз, а ти си бряг –
стоиш и чакаш да те стигна.
Не смееш да намокриш крак –
страхуваш се да не настинеш.

И ето, аз се престраших –
залях те с пяна до колене.
Но вече виждам, че сгреших –
ти пак не тръгна подир мене.

Затуй пък ще се връщам аз
и с хладни пръски ще дълбая
сърцето ти. Ще дойде час
и със любов ще те омая.

До зрънце-пясък ще се срутиш
и в гребена ми приютен,
ще бъдеш сляп за всички други
и ще живееш само в мен.




 

 



 

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??