Аз и ти
Всичко почна във един безкраен миг,
дълъг, сякаш векове наред,
щом видях те на отсрещната страна
във стаята далечна, но и близка.
В очите ти кафяви - дълбоки и прекрасни
видях аз отражение на цялото ти тяло и душа -
красива, нежна и дълбока.
Всичко почна, но и свърши в този миг.
В този миг на безкрайно отчаяние
и радост, и копнеж.
Трябва само до теб да се докосна,
за да отлетя в небето на ангелските ти криле.
Когато мисля си за теб, изчезва целият околен свят.
Сред най-голямата тълпа да съм -
тя не съществува - има само теб!
Щом в ковчега тъмен ме затворят
и две очи уморни се притворят,
и сърце голямо спре да бий -
тогава ще можеш да живееш ти без мен,
но и аз, щом в Рая или в Ада се преселя,
пак ще мисля аз за теб.
Ще мисля и копнея пак за стройното ти тяло,
а може би и за сърцето ти от лед.
Защото само от това ще е,
ако ти на гроба ми не дойдеш
да пролееш океан сълзи, ридания горчиви
и да сложиш една червена роза
върху земята черна,
да проклинаш съдбата си проклета
и да носиш своя кръст от сребърен букет.
Аз си знам, че ще кълнеш света огромен -
със всички твари, живи и умрели.
Ще кълнеш и гроба до мен, че е зает
и не можеш до мен да легнеш за вечността...
Тогава ще си спомниш за мига безкраен,
на отсрещната стена спотаен,
ще си спомниш за очите ми кафяви,
пълни с обич, мъка към теб и всичко друго...
Тогаз аз, щом те зърна от друг свят неземен,
щом видя те, че плачеш, страдаш и проклинаш,
щом червената си роза аз погледна,
ще знам, че и ти за мен си бил роден
и всичко свято в мене си обичал.
Тогава ще знам, светът не се върти напразно
и „Докато смъртта Ви раздели"
ще значи нещо свято.
И само тя ще може да раздели
наште четири влюбени очи.
И това е нещото безкрайно,
което ще държи тялото ми в тъмен гроб,
а душата ми да витае светла, пременена
и ще чака твойта да се слеят във едно...
© Нели Всички права запазени