Аз и ти

Всичко почна във един безкраен миг,

дълъг, сякаш векове наред,

щом видях те на отсрещната страна

във стаята далечна, но и близка.

В очите ти кафяви - дълбоки и прекрасни

видях аз отражение на цялото ти тяло и душа -

красива, нежна и дълбока.

Всичко почна, но и свърши в този миг.

В този миг на безкрайно отчаяние

и радост, и копнеж.

Трябва само до теб да се докосна,

за да отлетя в небето на ангелските ти криле.

Когато мисля си за теб, изчезва целият околен свят.

Сред най-голямата тълпа да съм -

тя не съществува - има само теб!

Щом в ковчега  тъмен ме затворят

и две очи уморни се притворят,

и сърце голямо спре да бий -

тогава ще можеш да живееш ти без мен,

но и аз, щом в Рая или в Ада се преселя,
пак ще мисля аз за теб.

Ще мисля и копнея пак за стройното ти тяло,

а може би и за сърцето ти от лед.

Защото само от това ще е,

ако ти на гроба ми не дойдеш

да пролееш океан сълзи, ридания горчиви

и да сложиш една червена роза

върху земята черна,

да проклинаш съдбата си проклета

и да носиш своя кръст от сребърен букет.

Аз си знам, че ще кълнеш света огромен -

със всички твари, живи и умрели.

Ще кълнеш и гроба до мен, че е зает

и не можеш до мен да легнеш за вечността...

Тогава ще си спомниш за мига безкраен,

на отсрещната стена спотаен,

ще си спомниш за очите ми кафяви,

пълни с обич, мъка към теб и всичко друго...

Тогаз аз, щом те зърна от друг свят неземен,

щом видя те, че плачеш, страдаш и проклинаш,

щом червената си роза аз погледна,

ще знам, че и ти за мен си бил роден

и всичко свято в мене си обичал.

Тогава ще знам, светът не се върти напразно

и „Докато смъртта Ви раздели"

ще значи нещо свято.

И само тя ще може да раздели

наште четири влюбени очи.

И това е нещото безкрайно,

което ще държи тялото ми в тъмен гроб,

а душата ми да витае светла, пременена

и ще чака твойта да се слеят във едно...