Аз и ти
Слънцето огрява този бряг
на новите мечти,
а аз се питам дали си там,
дали следиш ме със очи.
Като залеза притихваш във моето сърце,
но за да те спася, протягам силно аз ръце.
Може би сънувам,
или просто си мираж,
но преди да се появиш, бях обгърната от самота.
Като призрак преминаваш през всичките стени,
за да ме намериш и да сме заедно само аз и ти.
Както в училище седим един до друг,
за да сме себе си и да се махнем ние от тук.
От тоз безлюден остров, пълен със мечти,
корабът минава и пак сме само аз и ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Йорданова Всички права запазени
