Аз и ти
Бялото пиано в душата ми изсвири
музиката за лодкаря в теб.
За болката по теб ми трябваха пластири,
имах нужда от надежда след порой.
Ела вземи ме в тази лодка
да си припомним отминали години.
Как бях за теб жена с походка,
и ме следваше като,че бях Арминий!
Аз днес седя сама на този дървен стол.
И прожектирам някогашните морета .
На корабът го няма онзи рул,
свидетел на конете без карета.
Оставям бялото пиано
с надежда чакам лодка на брега.
Страстта във него тъй изляна
оставям,за да стъпя в лодката с крака.
И в пътуването ще открием още
много нови и неизживяни нощи!
Безкрайно друга аз ще бъда утре,
но спокойна ,че във лодката съм вътре!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любов Никифорова Всички права запазени
