18.12.2018 г., 11:18 ч.

Аз и ти 

  Поезия » Любовна
573 3 7

Бялото пиано във душата ми изсвири

музиката за лодкаря твой

за болката по теб ми трябваха пластири

имах нужда от надежда след порой

 

Ела вземи ме в тази лодка

да си припомним отминали години

как бях за теб жена с походка

И ме следваше като че бях Арминий

 

Аз днес седя сама на този дървен стол

И прожектирам някогашните морета 

на корабът го няма онзи рул

свидетел на конете без карета

 

И оставям бялото пиано

с надежда чакам лодка на брега

страстта във него тъй изляна

оставям за да стъпя в лодката с крака

 

И в пътуването ще открием още

много нови и неизживяни нощи

безкрайно друга аз ще бъда утре

но спокойна че във лодката съм вътре

© Любов Никифорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??