Бялото пиано в душата ми изсвири
музиката за лодкаря в теб.
За болката по теб ми трябваха пластири,
имах нужда от надежда след порой.
Ела вземи ме в тази лодка
да си припомним отминали години.
Как бях за теб жена с походка,
и ме следваше като,че бях Арминий!
Аз днес седя сама на този дървен стол.
И прожектирам някогашните морета .
На корабът го няма онзи рул,
свидетел на конете без карета. ...