Бялото пиано във душата ми изсвири
музиката за лодкаря твой
за болката по теб ми трябваха пластири
имах нужда от надежда след порой
Ела вземи ме в тази лодка
да си припомним отминали години
как бях за теб жена с походка
И ме следваше като че бях Арминий
Аз днес седя сама на този дървен стол
И прожектирам някогашните морета
на корабът го няма онзи рул
свидетел на конете без карета
И оставям бялото пиано
с надежда чакам лодка на брега
страстта във него тъй изляна
оставям за да стъпя в лодката с крака
И в пътуването ще открием още
много нови и неизживяни нощи
безкрайно друга аз ще бъда утре
но спокойна че във лодката съм вътре
© Любов Никифорова Все права защищены