Аз и ти
Бялото пиано в душата ми изсвири
музиката за лодкаря в теб.
За болката по теб ми трябваха пластири,
имах нужда от надежда след порой.
Ела вземи ме в тази лодка
да си припомним отминали години.
Как бях за теб жена с походка,
и ме следваше като,че бях Арминий!
Аз днес седя сама на този дървен стол.
И прожектирам някогашните морета .
На корабът го няма онзи рул,
свидетел на конете без карета.
Оставям бялото пиано
с надежда чакам лодка на брега.
Страстта във него тъй изляна
оставям,за да стъпя в лодката с крака.
И в пътуването ще открием още
много нови и неизживяни нощи!
Безкрайно друга аз ще бъда утре,
но спокойна ,че във лодката съм вътре!
© Любов Никифорова All rights reserved.
