ЛюбовНикифорова (Любов Никифорова)
40 155
Dec 18, 2018, 11:18 AM  

Аз и ти 

  Poetry » Love
714 3 7

Бялото пиано в душата ми изсвири

музиката за лодкаря в теб.

За болката по теб ми трябваха пластири,

имах нужда от надежда след порой.

 

Ела вземи ме в тази лодка

да си припомним отминали години.

Как бях за теб жена с походка,

и ме следваше като,че бях Арминий!

 

Аз днес седя сама на този дървен стол.

И прожектирам някогашните морета .

На корабът го няма онзи рул,

свидетел на конете без карета.

 

Оставям бялото пиано

с надежда чакам лодка на брега.

Страстта във него тъй изляна

оставям,за да стъпя в лодката с крака.

 

И в пътуването ще открием още

много нови и неизживяни нощи!

Безкрайно друга аз ще бъда утре,

но спокойна ,че във лодката съм вътре!

© Любов Никифорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??