Dec 18, 2018, 11:18 AM

Аз и ти 

  Poetry » Love
582 3 7

Бялото пиано във душата ми изсвири

музиката за лодкаря твой

за болката по теб ми трябваха пластири

имах нужда от надежда след порой

 

Ела вземи ме в тази лодка

да си припомним отминали години

как бях за теб жена с походка

И ме следваше като че бях Арминий

 

Аз днес седя сама на този дървен стол

И прожектирам някогашните морета 

на корабът го няма онзи рул

свидетел на конете без карета

 

И оставям бялото пиано

с надежда чакам лодка на брега

страстта във него тъй изляна

оставям за да стъпя в лодката с крака

 

И в пътуването ще открием още

много нови и неизживяни нощи

безкрайно друга аз ще бъда утре

но спокойна че във лодката съм вътре

© Любов Никифорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??