14.07.2012 г., 11:03

Аз и ти

865 0 7

АЗ И ТИ

 

Аз съм дребна планета

в твоята Галактика,

поникнах в сърцето ти –

семе, довято от вятъра,

и то ме прие, защото усети

аромата на дъгата

над житейските хребети

и се превърна в звезда от душата ти,

и душата ти засвети –

същинско знойно лято,

и обикна ветровете.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малкият принц! Усмихна ме!
  • Толкова хубаво си го казал! Изкушавам се да те поздравя с най-новия си стих!

    МЪНИЧКО НИ ТРЯБВА

    Мъничко ни трябва,
    за да сме щастливи:
    зрънце незабрава
    в паметта ни жива,
    светъл миг, откраднат
    от потока-време,
    тръпка непозната
    в стръкче споделеност,
    нежност - крехко семе,
    в дланите посята.

    И една поема,
    пееща в душата...

    Вилдан Сефер
  • Харесах образността! Поздравления,Ангел!
  • Галактическите измерения подхождат на яркостта на чувството, Ангел!
    Поздравления!
  • Великолепна миниатюра!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...