14.07.2012 г., 11:03 ч.

Аз и ти 

  Поезия » Любовна
706 0 7

АЗ И ТИ

 

Аз съм дребна планета

в твоята Галактика,

поникнах в сърцето ти –

семе, довято от вятъра,

и то ме прие, защото усети

аромата на дъгата

над житейските хребети

и се превърна в звезда от душата ти,

и душата ти засвети –

същинско знойно лято,

и обикна ветровете.

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малкият принц! Усмихна ме!
  • Толкова хубаво си го казал! Изкушавам се да те поздравя с най-новия си стих!

    МЪНИЧКО НИ ТРЯБВА

    Мъничко ни трябва,
    за да сме щастливи:
    зрънце незабрава
    в паметта ни жива,
    светъл миг, откраднат
    от потока-време,
    тръпка непозната
    в стръкче споделеност,
    нежност - крехко семе,
    в дланите посята.

    И една поема,
    пееща в душата...

    Вилдан Сефер
  • Харесах образността! Поздравления,Ангел!
  • Галактическите измерения подхождат на яркостта на чувството, Ангел!
    Поздравления!
  • Великолепна миниатюра!
  • За любовта не съществуват разстояния...
    Красива картина си нарисувал - с Кадир!
  • ! Докосващо! Поздрав, Ангел!
Предложения
: ??:??