14.07.2012 г., 11:03

Аз и ти

868 0 7

АЗ И ТИ

 

Аз съм дребна планета

в твоята Галактика,

поникнах в сърцето ти –

семе, довято от вятъра,

и то ме прие, защото усети

аромата на дъгата

над житейските хребети

и се превърна в звезда от душата ти,

и душата ти засвети –

същинско знойно лято,

и обикна ветровете.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малкият принц! Усмихна ме!
  • Толкова хубаво си го казал! Изкушавам се да те поздравя с най-новия си стих!

    МЪНИЧКО НИ ТРЯБВА

    Мъничко ни трябва,
    за да сме щастливи:
    зрънце незабрава
    в паметта ни жива,
    светъл миг, откраднат
    от потока-време,
    тръпка непозната
    в стръкче споделеност,
    нежност - крехко семе,
    в дланите посята.

    И една поема,
    пееща в душата...

    Вилдан Сефер
  • Харесах образността! Поздравления,Ангел!
  • Галактическите измерения подхождат на яркостта на чувството, Ангел!
    Поздравления!
  • Великолепна миниатюра!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....