Аз и ти

Poetry » Love

864 0 7

АЗ И ТИ

Аз съм дребна планета

в твоята Галактика,

поникнах в сърцето ти –

семе, довято от вятъра,

и то ме прие, защото усети

аромата на дъгата

над житейските хребети

и се превърна в звезда от душата ти,

и душата ти засвети –

същинско знойно лято,

и обикна ветровете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valia1771 (Ивон)

Малкият принц! Усмихна ме!

2012-07-15T09:51:49+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Толкова хубаво си го казал! Изкушавам се да те поздравя с най-новия си стих!

МЪНИЧКО НИ ТРЯБВА

Мъничко ни трябва,
за да сме щастливи:
зрънце незабрава
в паметта ни жива,
светъл миг, откраднат
от потока-време,
тръпка непозната
в стръкче споделеност,
нежност - крехко семе,
в дланите посята.

И една поема,
пееща в душата...

Вилдан Сефер

2012-07-15T09:15:20+03:00
kampanula (Татяна)

Харесах образността! Поздравления,Ангел!

2012-07-14T19:41:23+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Галактическите измерения подхождат на яркостта на чувството, Ангел!
Поздравления!

2012-07-14T14:57:22+03:00
Eia (Росица Танчева)

Великолепна миниатюра!

2012-07-14T13:44:25+03:00