Аз и ти, сърце...
АЗ И ТИ, СЪРЦЕ...
Надежда Павлова /Перличка/
Колко тайни, сърце мое, още ще трябва да скъташ?
Колко мисли нетвои се лутат разхвърляни в теб?
В лабиринта от страст и мълчание, в пазвата скрито
аз изгубих брега и крилете от восък съвсем...
Колко тайни още невикани?... Истини непоискани...
Нося кръста на други, но моя не става по-лек...
Къташ съвест безмилостна, в грехове без жал изжигосана,
време в прошка отминало, в спомена тлее до днес...
Мои да бяха - грешки безпътни, безжалостни,
щях ли всичките аз и сама да си ги опростя?
Днес сме пак без посока, сърце, но сме заедно,
търсим място за себе си и утеха за нашия грях.
Аз дали ще намеря единствен човек да ме води,
камък да не захвърли по мен, да не сипе красиви лъжи,
а в пустинята с мен да върви и във мойте обувки да скочи?...
Да намеря приживе покой и вината да спре да тежи...
Още има да трупат, сърце мое, тайни върху ти...
Още има да парят болезнено твоята гръд...
Мене имаш единствено в трудното време за спътник.
Аз и ти сме едно - примири се!... И хайде на път!...
31.01.2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Павлова Всички права запазени
