АЗ И ТИ, СЪРЦЕ...

Надежда Павлова /Перличка/

Колко тайни, сърце мое, още ще трябва да скъташ?

Колко мисли нетвои се лутат разхвърляни в теб?

В лабиринта от страст и мълчание, в пазвата скрито 

аз изгубих брега и крилете от восък съвсем...

Колко тайни още невикани?... Истини непоискани...

Нося кръста на други, но моя не става по-лек...

Къташ съвест безмилостна, в грехове без жал изжигосана,

време в прошка отминало, в спомена тлее до днес...

Мои да бяха - грешки безпътни, безжалостни, 

щях ли всичките аз и сама да си ги опростя?

Днес сме пак без посока, сърце, но сме заедно,

търсим място за себе си и утеха за нашия грях.

Аз дали ще намеря единствен човек да ме води,

камък да не захвърли по мен, да не сипе красиви лъжи,

а в пустинята с мен да върви и във мойте обувки да скочи?...

Да намеря приживе покой и вината да спре да тежи...

Още има да трупат, сърце мое, тайни върху ти...

Още има да парят болезнено твоята гръд...

Мене имаш единствено в трудното време за спътник.

Аз и ти сме едно - примири се!... И хайде на път!...

31.01.2015