19.03.2016 г., 18:19

Аз и Тя

535 0 0

Тя е пристан тих,

аз съм буря, мълния и вик...

Тя е вечен стих,

аз вълшебен, мимолетен миг...

Тя е сигурност позната,

топла, обичлива и добра.

Аз съм трънчето в петата,

войнствена, неукротима, зла...

Тя е нежност укротена,

аз съм волен вятър без юзди...

Тя е болка споделена,

аз съм огнените й следи...

Едновременно различни и еднакви,

едновременно сияещи звезди,

поели път погрешен някакъв,

но всяка поотделно го върви.

Едната ти показва светлината,

другата те хвърля в тъмнина,

но важното е не коя е по- добрата,

а коя е истинската ти мечта.

Не бързай! Времето ще ти покаже,

коя е истинската и коя мираж.

В живота няма ненаказан,

няма неоткрита истина след фалш.

Едва когато стане късно ще ни оцениш,

но след дъжд качулка не помага.

Нямаш право да грешиш!

Примката отдавна се затяга...

От падането на земята ще боли,

двата стола крехки са и са чупливи.

Счупени са от предателски стрели,

а треските им в сърцето твое се забиват.

Тя е слънце, въздух, светлина,

аз цвета закичил мъжкото ти Его,

но когато дойде силата му с мрачна светлина

ще си останеш май завинаги без него,

защото аз съм истинска жена,

горда, силна, непоколебима!

Зная своята цена...

и защо на този свят ме има!

 

27.12.2015г.

Бадемов Цвят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...