Тя е пристан тих,

аз съм буря, мълния и вик...

Тя е вечен стих,

аз вълшебен, мимолетен миг...

Тя е сигурност позната,

топла, обичлива и добра.

Аз съм трънчето в петата,

войнствена, неукротима, зла...

Тя е нежност укротена,

аз съм волен вятър без юзди...

Тя е болка споделена,

аз съм огнените й следи...

Едновременно различни и еднакви,

едновременно сияещи звезди,

поели път погрешен някакъв,

но всяка поотделно го върви.

Едната ти показва светлината,

другата те хвърля в тъмнина,

но важното е не коя е по- добрата,

а коя е истинската ти мечта.

Не бързай! Времето ще ти покаже,

коя е истинската и коя мираж.

В живота няма ненаказан,

няма неоткрита истина след фалш.

Едва когато стане късно ще ни оцениш,

но след дъжд качулка не помага.

Нямаш право да грешиш!

Примката отдавна се затяга...

От падането на земята ще боли,

двата стола крехки са и са чупливи.

Счупени са от предателски стрели,

а треските им в сърцето твое се забиват.

Тя е слънце, въздух, светлина,

аз цвета закичил мъжкото ти Его,

но когато дойде силата му с мрачна светлина

ще си останеш май завинаги без него,

защото аз съм истинска жена,

горда, силна, непоколебима!

Зная своята цена...

и защо на този свят ме има!

27.12.2015г.

Бадемов Цвят