LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
23.05.2006 г., 8:05 ч.

Аз и тъмнината... 

  Поезия
673 0 5

Най-обичам да се сгушвам
в прегръдката на тъмнината,
че тя умее да ме слуша
и познава ми тъгата.

Щом душата ми е морна
и копнее за милувка
с ръка невидима,гальовна
ме утешава без преструвка.

Повей,ли косите ми разроши
-знам,шегува се така.
Хуквам по тревата боса
в тъмнината на шега.

Облаците вежди,ли навъсят
и светкавица,ли изтрещи-
гняв спотайва във дъха си,
тъмнината ме кори.

Ето ме отново в нея,
пак споделям си тъгата,
тя ме гали и мъдрее
нежно шушне ми в косата.

Капка парна ми лицето-
небето е с отворена душа,
щом заплаква значи...ето,
тъгува с моята тъга.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??