LYCKI (Росица Петрова)
301 2086
May 23, 2006, 8:05 AM

Аз и тъмнината... 

  Poetry
642 0 5

Най-обичам да се сгушвам
в прегръдката на тъмнината,
че тя умее да ме слуша
и познава ми тъгата.

Щом душата ми е морна
и копнее за милувка
с ръка невидима,гальовна
ме утешава без преструвка.

Повей,ли косите ми разроши
-знам,шегува се така.
Хуквам по тревата боса
в тъмнината на шега.

Облаците вежди,ли навъсят
и светкавица,ли изтрещи-
гняв спотайва във дъха си,
тъмнината ме кори.

Ето ме отново в нея,
пак споделям си тъгата,
тя ме гали и мъдрее
нежно шушне ми в косата.

Капка парна ми лицето-
небето е с отворена душа,
щом заплаква значи...ето,
тъгува с моята тъга.

© Росица Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??