Люб (Любка Момчилова)
20 10
20.12.2011 г., 13:03 ч.

Аз и върбата 

  Поезия
619 0 6

Аз и върбата

 

 

Така е тихо край върбата,

в краката ми поточе ромоли.

Поседнах аз, разтворих си душата

да споделя туй, дето ме боли.

 

За любовта ми - тръпнеща и млада,

за всичките бленувани мечти,

за туй, че радвам се и страдам,

а във очите ми цъфтят лъчи.

 

Тя приласка ме с тънките си клони,

с листа избърса всичките сълзи.

И с шепот ветровит пророни

- Вдигни глава и смелост имай ти!

 

Тогава аз ù дадох свойта дума

да съм до нея, щом прегърне я нощта,

че цвят си има, ала плод си няма

и като мен самотница е тя.

© Любка Момчилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • „Вдигни глава и смелост имай ти!“
    И в Чудото повярвай!
    Поздравления!
  • Благодаря ви!
  • Харесах Нежна Тъга ,Плачеща върба!Поздрави!
  • "За любовта ми - тръпнеща и млада,

    за всичките бленувани мечти,

    за туй, че радвам се и страдам,

    а във очите ми цъфтят лъчи."

    Съгласна съм с Александър!Стихът ти е много хубав!Хареса ми!Поздравявам те!

  • Ехее защо толкова хубав стих има толкова малко прочити
    Срамота...
  • Благодаря!
Предложения
: ??:??