Аз искам...
Аз искам да съм сън в съня ти!
И утрото да съм на твоят ден!
Да те потръпвам във душата си,
а ти да се заричаш само в мен.
Да бъда шепа пепел във дланта ти,
изтляла от oбичане във утрото
и болката да бъда във душата ти,
с която да ме помниш до последно.
Аз искам да съм във сърцето цвете,
което е разцъфнало под устните ти,
да стоплиш нестоплени надеждите,
и все за мен да са целувките ти...
В миг откраднат свят от полувреме
се сбъдваме в очите си, в ръцете...
а как боли понякога и от жадуване,
когато се докоснем само с устните.
Потича лудо вино във кръвта ни,
разпъва жарките ни вени в кръстопът.
Със слепота докосваме телата си,
разпънали душите си за сетен път.
И утрото да съм на твоят ден!
Да те потръпвам във душата си,
а ти да се заричаш само в мен.
Да бъда шепа пепел във дланта ти,
изтляла от oбичане във утрото
и болката да бъда във душата ти,
с която да ме помниш до последно.
Аз искам да съм във сърцето цвете,
което е разцъфнало под устните ти,
да стоплиш нестоплени надеждите,
и все за мен да са целувките ти...
В миг откраднат свят от полувреме
се сбъдваме в очите си, в ръцете...
а как боли понякога и от жадуване,
когато се докоснем само с устните.
Потича лудо вино във кръвта ни,
разпъва жарките ни вени в кръстопът.
Със слепота докосваме телата си,
разпънали душите си за сетен път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
