Бих искал аз да съм велик!
И всички да ме сочат с пръст...
Но аз съм само ученик
и не надскачам своя ръст.
Бих искал хората да водя,
а не да кретам най-отзад.
Във "ловните поля" да бродя
и винаги да бъда млад!
Бих искал винаги да съм отпред,
да съм от всички най-красив!
Делата ми да нямат чет...
И сто години да съм жив!
Не само искам да съм млад,
а да пращя от мъжки сили...
Да имам най-красив палат
и бурите да са ми мили!
Да стана най-велик поет!
Да пиша... и да съм безспорен!
Как мразя този свят проклет,
във който с всички съм затворен...
О, аз съм пълен със мечти!
А пък това е моят блян!...
За откачалка ли ме смяташ ти?!
Или че съм... и аз без свян...
05.11.2011 г. София
© Христо Славов Всички права запазени