Аз искам да те помня все така
Аз искам да те помня все така.
Часовникът, обаче, ми тиктака...
Бих искал да целуна ти ръка
качиш ли се във Карлово на влака.
За мене си неотразима,
дори без кенчето надигнал.
Закачка някаква ще има-
май до Нирвана съм достигнал.
Стрелочникът вежливо кима
и аз нали съм джентълмен,
му махам, сякаш сме ний трима,
а съм самотен в този ден.
На запад ти навярно отпътуваш,
на изток ще се изнеса.
Със мене, знам ще пофлиртуваш,
все някак ще го понеса.
Да пиша стихове умея,
ала ще махна ти с ръка.
Да, Дебелянов съм – не смея,
но, искам да те помня все така!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
