Аз искам да те помня все така
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА
Ти сигурно си мислиш: „Тоя пич
така ме гледа, сякаш ще ме коли!”
А аз мечтая с теб на теферич
да седнем под отсрещните тополи.
Да гледаме как вятър шумоли
и листопадът погледа ни топли.
Не те е свалял мъж до днес, нали? –
със стих от Дебеляновите вопли.
Да вдигна над косите ти ръка,
да разпилея тихата им свила.
Аз искам да те помня все така! –
бездомна, безнадеждна и унила.
Под теб да стелна своето сетре –
студена тази есен е земята.
И птиците над теб със горно ре
да възвестят, че любовта е свята.
За миг ако решиш, че съм кретен,
че мерената реч не ми прилича,
помни – не аз, а Димчо в тоя ден
поседна с нас за миг на теферича.
И не отпускай пламнала ръка!
Не тръгвай, поглед в тъмнините впила.
Защото ще крещя със страшна сила –
аз искам да те помня все така!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
