26.01.2008 г., 12:57

Аз ли?!

950 0 9
 

Аз ли какво обичам?

Обичам хорското страдание,

нещата с истинските имена да наричам

и последното предсмъртно стенание!

 

Аз ли какво искам?

Искам света в покаяние,

живота в ръката си да стискам,

да поема последното дихание!

 

Аз ли какво желая?

Желая теб на колене,

покрита със злоба мечтая,

ти да си мъртъв, а не със мене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога се случва така, че невинните ни уж желания се сбъдват...
    Пожелавай си само хубави неща, аз ти ги пожелавам от сърце!!!
    Поздрав Зори!
  • Поразяващо! Ако това е начин да изхвърлиш и стъпкаш чернилката от душата си - ок, дерзай, но ако това е душата ти... ами ... Лично аз не бих я коментирала!!!
  • Аз ли какво желая?

    Желая теб на колене,

    покрита със злоба мечтая,

    ти да си мъртъв, а не със мене!
    Не пожелавай такива неща
  • Това не може да бъде! А къде остана чистотата на душата и прошката?
  • ЗОНА ОПАСНОСТ

    С вериги стегнал си скалите,
    за да са здрави тези дни,
    когато ще текат реките
    през твойте очни падини.

    Намираш се във зона "опасност"
    и стъпвай тихо мълчешком,
    сърцето свило се натясно
    ще търси своя вечен дом.

    Предай, предай ме с чиста съвест,
    а аз ще гледам отстрани
    и докато ме тъпчеш властно
    ще те попитам "Как си ти?"

    Д.Воев

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...