Аз, морето
Аз, МОРЕТО
/на Таня /
Когато вятърът беснее
над озъбени вълни,
и искрят солени пръски
над крайбрежните скали,
които слънцето огрява
със неземна светлина
и когато ситен пясък
гали твоите колена.
И когато после здрача
се надвеси над света,
и китара зазвъни
някъде далеч в ноща,
тогава...
аз ще съм морето,
ще съм спомен и тъга,
тогава пак ще си детето,
с което тичах по брега.
................................
Когато вятърът беснее
над озъбени вълни
и искрят солени сълзи
в кехлибарени очи...
Не ги изтривай - остави ги!
Ще дойда и ще ги изпия,
и преди да си отида
лекичко ще те завия.
Авт. Весо: 23.03.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
