Аз, морето и нощта...

Нощта подгони вечерта

и сляха се вода и бряг,

прибоя с бялата черта

изчезна в падащия мрак...

Чернее сляпото небе

и блъскат се вълна с вълна –

със Вятърът съм насамѐ

изгубен в нощната мъгла...

Тревожно взирам се напред:

мъртвило, мрак и пустота

и няма бряг, вода навред...

– Жестока, дива красота!...

И трябва ми една звезда,

от всичките една понѐ –

без нея все вода, вода

и хоризонти от небе...

Но кой да ми покаже, кой

как Времето да върна пак

обратно в тихият прибой

на топлият и южен бряг,

където влюбена жена

с изящна смугла красота

и с дрехи само от цветя –

гореща страст ми обеща!...

* * * *

... А в самотата подивял

понякога съзирам фар,

подгонвам го обезумял –

о нека е мираж макар!...

... но той изчезва точно тъй

и както се е появил,

и пак: вода, мечта за бряг

и Вятър из нощта завил...

18.04.2010.; Едно време в Индийски океан