Jun 19, 2019, 8:22 PM

Аз, морето и нощта...

598 1 0

Аз, морето и нощта...

 

Нощта подгони вечерта

и сляха се вода и бряг,

прибоя с бялата черта

изчезна в падащия мрак...

 

Чернее сляпото небе

и блъскат се вълна с вълна

със Вятърът съм насамѐ

изгубен в нощната мъгла...

 

Тревожно взирам се напред:

мъртвило, мрак и пустота

и няма бряг, вода навред...

 

– Жестока, дива красота!...

 

И трябва ми една звезда,

от всичките една понѐ

без нея все вода, вода

и хоризонти от небе...

 

Но кой да ми покаже, кой

как Времето да върна пак

обратно в тихият прибой

на топлият и южен бряг,

 

където влюбена жена

с изящна смугла красота

и с дрехи само от цветя

гореща страст ми обеща!...

 

* * * *

... А в самотата подивял

понякога съзирам фар,

подгонвам го обезумял –

о нека е мираж макар!...

 

... но той изчезва точно тъй

и както се е появил,

и пак: вода, мечта за бряг

и Вятър из нощта завил...

 

 

18.04.2010.; Едно време в Индийски океан

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...