18.11.2008 г., 9:26

Аз напред ще вървя, ти както искаш...

604 0 8

Спомените запази, не ме изтривай,

аз измислица, уви, не съм била.

Не ме зачерквай от света на живите,

не ме мрази, с тебе жива съм била.

 

И на другите за мене не разказвай,

остави ме в миналото, не тъжи.

По нови пътища вървим отдавна,

тогава нужни един на друг сме си били.

 

Не бива следващите строго да наказваме,

не са виновни с нашите вини.

Достатъчно е само душите да отворим

и новите копнежи да заприиждат на вълни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...