Nov 18, 2008, 9:26 AM

Аз напред ще вървя, ти както искаш... 

  Poetry
442 0 8

Спомените запази, не ме изтривай,

аз измислица, уви, не съм била.

Не ме зачерквай от света на живите,

не ме мрази, с тебе жива съм била.

 

И на другите за мене не разказвай,

остави ме в миналото, не тъжи.

По нови пътища вървим отдавна,

тогава нужни един на друг сме си били.

 

Не бива следващите строго да наказваме,

не са виновни с нашите вини.

Достатъчно е само душите да отворим

и новите копнежи да заприиждат на вълни.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно стихотворение с мъдро послание.
  • приказно .. но раздялата не значи край на всичко , тя значи някаква умора ! Но ти човек бъди и аз човек ще бъда , поне в раздялата да бъдем хора !!

    Браво .. имаш талант !
  • Раздялата е неприятно събитие,но когато се запазват хубавите чувства,ставаме по-човечни!Страхотно послание!
  • Хубаво!!!
  • усещамм..че душата ти е отворена вече...мила Пепи...
    бъди благословена...с обич..
  • Да, мила и се отварят вратите за други чудеса, рисувани на ръката ти!!
    Прегръдки!!!
  • Ще се съглася с Люси. Копней! Миналото не се връща.
  • Нови копнежи ще има тогава, когато отворим сърцата си. А тук вуждам, че е така Поздрави, Пепи!
Random works
: ??:??