Nov 18, 2008, 9:26 AM

Аз напред ще вървя, ти както искаш...

  Poetry
600 0 8

Спомените запази, не ме изтривай,

аз измислица, уви, не съм била.

Не ме зачерквай от света на живите,

не ме мрази, с тебе жива съм била.

 

И на другите за мене не разказвай,

остави ме в миналото, не тъжи.

По нови пътища вървим отдавна,

тогава нужни един на друг сме си били.

 

Не бива следващите строго да наказваме,

не са виновни с нашите вини.

Достатъчно е само душите да отворим

и новите копнежи да заприиждат на вълни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...