Спомените запази, не ме изтривай,
аз измислица, уви, не съм била.
Не ме зачерквай от света на живите,
не ме мрази, с тебе жива съм била.
И на другите за мене не разказвай,
остави ме в миналото, не тъжи.
По нови пътища вървим отдавна,
тогава нужни един на друг сме си били.
Не бива следващите строго да наказваме,
не са виновни с нашите вини.
Достатъчно е само душите да отворим
и новите копнежи да заприиждат на вълни.