Аз не!
Аз не съм задължение, а обич
и не ме наранявай така
като казваш, че вечно не може
да се водим ръка за ръка.
Аз не съм ти присъда, предател!
Ти ме взе във света си, нали?
Да ти бъда другар и приятел?
Да те чакам и страдам, уви!
И не си ми ти център, да знаеш...
Мен ме движи сама любовта
за която студено нехаеш,
а тя сочи ми нова врата.
Е не съм си затръгвала още,
още искам ти да ме болиш...
Аз не! Раните тихичко нощем
шепнат – време е да си вървиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Милорадова Всички права запазени
