Nov 25, 2014, 4:50 PM

Аз не!

  Poetry » Love
994 0 1

 

Аз не съм задължение, а обич

и не ме наранявай така

като казваш, че вечно не може

да се водим ръка за ръка.

 

Аз не съм ти присъда, предател!

Ти ме взе във света си, нали?

Да ти бъда другар и приятел?

Да те чакам и страдам, уви!

 

И не си ми ти център, да знаеш...

Мен ме движи сама любовта

за която студено нехаеш,

а тя сочи ми нова врата.

 

Е не съм си затръгвала още,

още искам ти да ме болиш...

Аз не! Раните тихичко нощем

шепнат – време е да си вървиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Милорадова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никога не подценявай силата на гордостта и човешкото достойнство, които не познават и признават безчестни постъпки и мисли! Винаги цени и обичай непоколебимостта на духът, който носиш- аз добре го виждам между редовете на поезията ти и дълбоко ти се покланям! Продължавай да живееш и пишеш така!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...